Българска носия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Традиционна българска невестинска саичена носия, Национален исторически музей, София.

Българска традиционна носия нарича народното облекло на българина от Възраждането до към средата на 20 век, включително та чак до наши дни. То отразява спецификата, традиционната култура и бита на българския народ.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според етнографите произходът му е главно балкански, като се откриват и следи от облеклото на народите, с които българите са били в контакт – турци, гърци, албанци и власи. По своя характер носията е всекидневното работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди и празненства. Носията бива мъжка и женска, празнична и всекидневна като във всяка една от българските етнографски области те се отличават със своя специфика и самобитност. След Освобождението през 1878 настъпват значителни промени под влияние на градското облекло. Днес носиите се използват при художествена самодейност, някои от художествените елементи – в приложното изкуство, художествените занаяти и по-рядко в съвременното облекло.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Мъжките носии се класифицират в две основни групи, в рамките на които има множество регионални особености – чернодрешна носия в повечето български територии и белодрешна носия на северозапад, – а женските – в три групи – двупрестилченаСеверна България), сукманена (в средните и източни части на страната) и саичена носияРодопите и Югозападна България).[1]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Български народни носии. Том 1: Български народни носии в Северна България през XIX век и началото на XX век, Мария Велева, Евгения Лепавцова, изд. БАН, 1960
  • Български народни носии. Том 2: Български народни носии в Средна Западна България и Средните и Западните Родопи от края на XVIII до средата на XX век, Мария Велева, Евгения Лепавцова, изд. БАН, 1974
  • Български народни носии. Том 3: Български народни носии в Източна България през XIX и първата половина на XX век, Мария Велева, Евгения Лепавцова, изд. БАН, 1979
  • Български народни носии. Том 4: Български народни носии в Южна България през ХIX и първата половина на ХХ век, Мария Велева, Евгения Лепавцова, изд. БАН, 1988
  • Македонски народни носии, Вера Кличкова, изд. Етноложки музей Скопие, 1963
  • Българската народна носия, Елена Банчева, изд. Борина София, ISBN 978-954-500-230-4
  • Българската двупрестилчена носия, Мария Велева, изд. БАН, 1963
  • Българска народна култура, Елена Банчева, изд. Наука и изкуство, 1931
  • Български народни носии. Bulgarian Folk Costumes, Веска Борисова, Анита Комитска, изд. Национален етнографски музей при БАН, ISBN 954-90700-6-9, 2005
  • Народни носии от видински окръг, Маргарита Николова, изд. Септември, 1963
  • Народни носии от Източните Родопи, Мария Николчовска, изд. Септември, 1980
  • Български носии: книжка-играчка, Вера Чолакова, изд. Отечество, 1960

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Чернодрешна носия на младо момче от село Габра, Софийска област

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Наука и изкуство, 1977. ISBN 978-954-320-582-0. с. 196 – 199, 210.