Български същински сватбени обичаи и обреди - Част 3.
Прибулването на невестата заема централно място в подготовката й. В по-далечното минало за същата цел са използвали червения пояс на мъжа, а по-късно тъкана червена материя, която плътно прикривала лицето на момичето, така че то ставало невидимо за околните. Булото е най-същественият външен отличителен белег, с поставянето на който годеницата става невеста. Коренът на думата заляга и в основата на самото название булка. Едва през XX век булото става бяло. Под него невестата е носела фесче – шапчица, която се закрепва за косата. Някъде, след прибулването и прощаването невестата започва да пази обредно мълчание – да говее. Обуването на невестата се извършва почти изключително от девера (рядко от самия зет) с обувки (папуци, чехли), донесени от момкови. Деверът взема дясната обувка, поставя монета в нея и я обува.
Непосредствено след приготвянето на невестата се извършва и аналогичен на моминото прибулване обред с младоженеца, известен като предаване ручник. Невестата предава кърпа или ручник на младоженеца.
Докато продължава прибулването, обуването, захранването на младоженците, се предава сватбеното дръвце (кумовото дръвце) на кума от момите, които са го правили. След като получи дръвцето, кумът по-нататък има грижата да го пази и отнесе в дома на младоженеца, където се поставя пред него на трапезата. Освен сватбеното дръвце се предава и сватбения петел. За целта у момата предварително се приготвя червен петел, на който поставят кърпа за чул, венец, наниз червени чушки, торбичка за зърно. Петелът се предава на “заложника”. Заложникът (петелджия, петлар) е обикновено роднина на младоженеца и предаването на петела става при сходна ситуация на тази на сватбеното дръвце – пазарене и откуп.
При извеждането на невестата от дома й се пее прощална песен. На тръгване ръсят младоженците и сватовете с жито. Деверът гръмва с пушка и това е знак, че сватбата тръгва.
Широко застъпена по българските земи е практиката по пътя за църквата сватбата да премине през вода. Ако по пътя няма река, сватовете спират на кладенец или чешма. Водата е символ на границата, определяща преминаването на невестата от свое в чуждо пространство.
При влизането в църквата двамата млади трябва на прекрачат прага “с десните ноги на един път”, за да са заедно цял живот. Според църковните правила активна, действаща фигура във венчаването е свещеникът. Той разменя венчилата, пръстените, той захранва младоженците. Известни са обаче много случаи, когато част от неговите функции се изземват от кума и кумицата.
Прието е на излизане от църквата кумата да ръси сватбата с жито, дребни монети, сухи плодове и понякога бонбони, за да са плодовити младоженците. Някъде, ако свещеникът позволява, а другаде по традиция, тя ръси младоженците, докато те обикалят масата пред олтара. Тази обиколка наричат “попско хоро”.
Когато в селището няма черква, венчавката се извършва в моминия дом.
В дома на младоженеца свекървата посреща с мед и масло или хляб и сол. За невестата се пее като за снаха-отменница. Тя трябва да бръкне в огнището, за да се приобщи към новия дом.
Когато въведат младоженците, започва разтоварването на чеиза. Той се подрежда на двора, за да могат всички да го разгледат. Сватбената трапеза, освен че се характеризира с ядене, пиене, музика, хора, песни, или накратко като веселба, се съпровожда и от важни обреди: поставяне на кумовото дръвце; гостите идват с приноси. Докато гостите ядат и пият, младоженците стоят прави в знак на почит и уважение към присъстващите. Те “говеят” до края на сватбата. На трапезата става даруването на сватовете, разграбването и унищожаването на кумовото дърво.
Празненството продължава и през първата брачна нощ, като се извършват множество ритуали за предпазване на младите от магии. Ако резултатът от свождането е положителен, т.е. ако невестата се окаже девствена (честна, добра, арна, хубава, чиста и пр.), най-често за това се оповестява с пушечен гръм. За девствеността на младоженката се съди по белега (нишана) на нейната риза. От този момент нататък веселбата взема небивали размери. Започва пъстро (шарено) хоро и се пие “блага ракия” (сладка, червена).
На горе
Покажи
